Винаги, когато влагаш сърце в работата си, рискуваш то да бъде разбито.

Този пост беше публикуван
на Monday, May 12th, 2008 в 22:01 и се намира в категория Soul kitchen, По пътя, Хапки от реалността.
Можете да проследите коментарите към този пост чрез RSS 2.0 feed.
Можете да оставите коментар, или trackback от вашия собствен сайт.
1 May 13th, 2008 в 02:05
Ми то само със сърце може да се живее, работи, празнува, тъгува… Иначе е пустош. А пък работата е хуабво свършена, нищо че под определен ъгъл не изглежда така :о)
[червено]-[лилаво]-[жълто]-[зелено]?
Лека нощ!
2 May 13th, 2008 в 08:05
:-* ти знаеш
3 May 13th, 2008 в 15:05
Този плъшок отдавна го гледам и му се възхищавам! Много хубаво си го “уловила”
4 May 15th, 2008 в 07:05
Винаги когато влагаш сърцето си……. рискуваш да бъде разбито!
Ама пък иначе не се получават нещата!
5 May 15th, 2008 в 22:05
сърцето, ако го имаш, не може да бъде разбито. може да бъде наранено, но не разбито.
е, вероятно в края и разбито може да е..