molif | bg

Какво му трябва на човек с нервни пръсти…малко хартия и пет минути спокойствие.
Тези ангелчета започнах да ги правя някъде през ноември миналата година в офиса.
Неколцина колеги от предишната ми (вече) работа си имат по едно такова…да ги пази и да ги усмихва. О, и артишок си имат едно.

Обичам да припомням най-вече на себе си, че животът не е само работа. Въпросната купичка със звезди остана след мен в онзи офис. Същата, само че пълна догоре.

Тези звездички се правят адски лесно…ако много ви харесат, вижте как. Предупреждение: веднъж започнете ли, няма спиране.

Едно вълшебно момиче наскоро ми показа как се прави такова цвете.
Много, много ме радва:

Има и още за показване, но ще остане за друг път.

(а що се отнася до ангелчетата от хартия…вече двама души ми казват, че са виждали такива някъде другаде в София. Любопитна съм къде, ако някой се сеща, да каже.)

Много, много ми харесват. Исландия, отново. Тегли си ме натам и това си е.

Още.

Мечокът, за който искам да ви разкажа, е осемгодишен. Знам го със сигурност, понеже на гърдите му имаше надпис 2000 - навярно е бил направен по повод милениума в някоя китайска фабрика за играчки.

За първи път го срещнах в средата на февруари, а няколко дена по-късно разбрах, че и други хора са се впечатлили от нерадостната му съдба.

Даже дотолкова впечатлили, че организираха кампания за спасяването му.

Не можеше да се търпи повече това издевателство над плюшеното животинче. Миналата неделя (16-ти март) най-после организирах спасителен отряд и четирима души плюс доста дълъг прът се засилихме с бодра крачка към местопроизшествието.

Свалихме успешно Мечо от куката, на която висеше закачен. Беше доста измъчен и явно е преживял доста неща за своите осем години живот. Навярно не всичко преживяно е било радостно, защото и досега мълчи и отказва да говори за това.

Цяла седмица му помагахме да се възстанови и едва сега ни позволи да го снимаме и покажем:

Надяваме се, че бързо ще забрави травмата от преживените тегоби.
Ще се грижим за него още известно време, но той е напълно свободен да си избере други приятели, с които да живее.

Освен това у дома имаме друг мечок (Пухенщайн, но за него ще разкажа повече някой друг път) и няма да е добре да се карат за териториални права.

Пипилотка вече може да спи спокойно.

———–
*Бел. авт. - Пейо, преди да посмееш да кажеш нещо саркастично по повод спасяването на мечките, ето специална снимка като за теб…;-)

Отварям очи и кю тази сутрин и що да видя, Блу ми препраща следното:

blueeye® (09:17:11 14/03/2008)
Пипилота Ретро (09:11 AM) :
ти с Моливчето чаткаш ли?
blueeye® (09:12 AM) :
ефстефстфено, ние сме си приятелчета
Пипилота Ретро (09:12 AM) :
или ако пък я чуеш днес я питай снощи в точно 6ч. дали не е била на Народния театър пред Райфайзен банк
Пипилота Ретро (09:13 AM) :
Вчера там една приятелка чаках и гледам мадама с каска и подпира две колела
Пипилота Ретро (09:13 AM) :
и ма нали само по снимки с шапки и други екстри и на живо никога пък не съм я виждала
Пипилота Ретро (09:13 AM) :
и си викам : с колело щом е девойката…
Пипилота Ретро (09:13 AM) :
ма ме е срам дакаха :”Ани? Моливчето?”
blueeye® (09:14 AM) :

blueeye® (09:14 AM) :
тебе и срам, даа бе
Пипилота Ретро (09:14 AM) :
пък после като дойде младежа й и не знам дали беше Оптимайса, че нещо косата по-различна му изглеждаше )))
Пипилота Ретро (09:14 AM) :
е срам ме е бееееее
Пипилота Ретро (09:14 AM) :
пък и кво да кажа?
Пипилота Ретро (09:15 AM) :
Приятно ми е, Ментолка, Пипилота Ментолка

пате и мама *JOKINGLY*
Ricochet (09:56:43 14/03/2008)

Ricochet (09:56:51 14/03/2008)
това ще го блогна, заклевам се

Ricochet (09:56:55 14/03/2008)
ако не възразяваш

Ricochet (09:57:01 14/03/2008)
много е готино

=========
А ето и същата случка, разказана в неподражаемия стил на самата П. Ментолка.
Хе, кой да очаква, че една Пипилота ще се стеснява да ме заговори?
За всички останали - надали ще срещнете много семейни двойки в разцвета на младоста (кхъ-кхъ), с еднакви колела Drag Ontario (само различен цвят - синьо и червено), и най-вероятно с каски на главите.
И в дъжд, и в слънце, ако ни видите и това ви радва, обадете се. Винаги е приятно да срещнеш виртуални познати на живо.
Току-виж сме споделили и по някоя биричка заeдно. Така де.

От два дена се каня да ви покажа тази анимацийка.

Е, може вече и да сте я виждали…Ама е готина, а?

Ето и още едно от същия автор.

Всъщност този блог бе създаден заради тях, но някак така се получи, че едва сега ви ги представям.

Все исках да ги снимам по-добре, но така или иначе, този и следващите няколко постчета ще бъдат запазена територия само за моите малки приятели.

Някои от тях са създадени доста отдавна, сигурно вече са на около десетина години.

Тези са сред първите, които съм правила, като запален (по)читател на Тери Пратчет и Джош Кирби:

До Смърт и Багажа не стигнах, обаче…с първия не ми беше интересно да се заигравам, а втория - е, просто твърде много крачета.