molif | bg

Случайно попаднах на това филмче и много ми хареса.

Самата аз съм позабравила плетенето, а иначе наистина си е мания.

Преди няколко месеца една анкета в netinfo.bg ме провокира силно, и оттогава насам все не ми излиза от главата.
В анкетата се питаше простичко “Четете ли книги?” и максималният положителен отговор беше “1-6 книги годишно”.

Това ограничаване на възможностите за отговор ме удиви. Наистина ли някой смята, че днес никой не чете повече от шест книги годишно?

Имах възможност и попитах човек, имащ общо с анкетата, дали смята така.
Отговорено ми беше, че не всички са книжни плъхове като мен и като цяло младите хора днес не се занимавали изобщо с четене на книги.

Засега упорито отказвам да го повярвам. Мисля, че страшно много хора четат книги. На снимката по-горе са само част от книгите, които съм прочела през последните четири-пет месеца. Вярно е, че аз съм доста запален читател.

Чета навсякъде - вкъщи вечер, в събота и неделя, докато чакам при зъболекаря…Но дори да приемем, че не всеки има времето и възможността да чете толкова, сигурна съм, че хората, които са прочели поне седем, а не шест книги през миналата година, хич не са малко.

Помогнете ми да се убедя в това.

Ако четете този блог, моля, напишете ми в коментар тук или във вашия собствен блог заглавията на последните седем книги, които сте прочели.

С удоволствие приемам препоръки за интересни книги.
(Лично препоръчвам книгата на Дара Хорн - The World To Come, както и Blink, стига да обичате да четете на английски.)

Нещо ме тегли напоследък към кулинарни забавления. Всъщност имаше конкретна причина в неделя да реша да правя отново меденки, само че причината отпадна и останаха меденките.

Може би не бяха толкова вкусни като предишните, но все пак си ги биваше. Дълго се чудих дали да ги украсявам изобщо и с какво, но после открих в дъното на хладилника малко течен шоколад, и понеже не беше много хубав така (някакво “Finetti”), разтопих го и украсих меденките с него.

Не е лоша идея, само друг път бих използвала някакъв наистина добър шоколад и то не течен.
За да може глазурата да стои твърда после, а не да се маже по пръстите.

Все пак са красиви, затова ги и показвам де.

Като малка опитвах веднъж да правя свещи сама, с помощта на баща ми. Уви, не се получаваха много добре, защото все не успявах да направя качествен фитил, който гори добре.

От две години насам с Мишел си събираме остатъците от недогорели свещи (а те са доста, понеже обичаме светлината на свещи и май даваме повече пари за свещи, отколкото някои хора площат за ток месечно ;-)) и той все ми казваше, че някой ден ще ги претопим и ще си направим нови.

Миналата събота реших да опитам, и въоръжена с Google, намерих различни рецепти за приготвяне на фитил за свещи.
Естествено, нямах всичко необходимо и доста импровизирах, но сладкото е, че се получи добре.
Свещите станаха хубави и не само на външен вид. Най-голямата ни радост е, че фитилите са сполучливи и свещите горят по-добре от най-хубавите, които някога сме купували.

Ако решите да си правите сами свещите вкъщи, има много съвети в мрежата. Аз все пак ще си кажа как направихме нашите фитили:

1. Дебел памучен конец от кълбо за мильо;

5. Потапя се в разтопен восък и се пуска под течаща студена вода, за да се втвърди и остане прав.

Предполагам, че ако решите да опитате, правенето на свещи у дома ще ви хареса доста, също както на мен.
А и е хубаво, защото можете да използвате остатъците от свещи, вместо просто да ги изхвърляте.