Blog

Денят на мърморковците

Обявявам днешния за такъв. Смятах да не пиша за това тук, но просто няма начин, дойде и моят ден да се оплача.

Враг номер едно: Здравната каса.
Враг номер две: Булбанк.

Да започна по ред на номерата:

1. Сблъсък с понятията за здравеопазване на здравната каса.

За нея са изречени и изписани вече какви ли не ругатни и всичките са заслужени. Дано има възмездие някой ден за всички простотии, които се вършат “в името на народа”.

Случката е следната:

Преди две седмици се наканих окончателно да отида при личния си лекар и да поискам направления за два вида специалисти – УНГ и гинеколог. Джипито ме познава добре и досега не ми е отказвало направление в и без това редките случаи, когато ми се е налагало да си поискам, защото знае, че ако не се налага, няма да отида.
Със загрижено лице ми обясни, че за миналата година я били глобили 250 лв. за раздадени повече от отпуснатите направления и поради тази причина била разпределила тазгодишните още от сега.
Според грубите й изчисления на пациент се падали по ДВЕ направления, с още по-загрижен вид ми каза тя.

Честно казано, не от вчера имам работа с абсурдите на здравеопазването и не само. Мислех си, че съм по-калена в реакциите, но това ми дойде в повече. Почти чух как ченето ми тропна на пода от изумление.

Така се разстроих, че едва се събрах, за да си взема това направление, което в момента ми беше по-спешно, и си тръгнах.
Дори не я накарах да уточни (но тези дни ще го направя), две направления за всичко или две направления годишно за даден специалист имаше предвид.

Ще я попитам какво се случва с талоните на майка ми, баща ми, брат ми, които също се водят нейни пациенти, но на които не е виждала лицата от години.

Истината е, че вече не зная на кого да се ядосам – на лекарката, на Здравната каса, която орязва правата и намалява парите за безплатни лекарства, а говори само за увеличаване на здравноосигурителните вноски и си строи все по-луксозни офиси.

Не знам защо е нужно да се преструва човек, че играе по правилата. В крайна сметка, правила няма.
И ако не мога да се погрижа и за себе си, как да поверя на тази здравна система бъдещите си деца?

2. Булбанк веселба.

Бяха ми издали служебно дебитна карта към тази банка. Нито я исках, нито имах нужда от нея, но така или иначе, още с постъпването си я получих, а после дълго се борих за изясняването на нейната ненужност.
В крайна сметка почти не я използвах и реших да я закрия. Нооо, да не си помислите, че това става току-така?

То е известно, че няма две банки у нас, които да имат еднаква политика в каквото и да е отношение – издаване, такси, закриване. Но през подобна трагикомедия минавам за втори път и сега вече не се сдържах да не го опиша.

Е, отивам преди две седмици в клона на банката на Раковски, до Кристал. Казвам, че искам да закрия сметката си и връщам картата на служителката. Подписвам искане за закриване и нежно ми обясняват, че за да изтегля остатъка, ще се наложи да почакам пет работни дни. Мда. Добре де, ок. Вече имам опит и знам, че щом да се преведат пари между две банки в един и същи град отнема три дена, значи и това няма да стане току-тъй за пет минути.

Понеже работят до шест, успях да отида да си прибера остатъка едва в обедната почивка днес. Но какво прибиране, какво прибиране…

Влизам и виждам, че обедната почивка (нерегламетирана) е отнесла повечето служители и такива има в наличност само в две от кутийките. Заети са и аз все още усмихната, чакам реда си.

След около само десет минути едната служителка се освобождава и ме поглежда плахо, на което й отвръщам с предразполагаща усмивка за кураж.
Един вид, “Спокойно, няма да те ям, съвсем бързо ще свърша работа и ще се махна”.
Обяснявам подробно какво искам и без да получа отговор, получавам бааавно и страхливо логване в системата от нейна страна с движенията на човек, видял компютър тази сутрин за първи път. Отпечатването на скрийншот, че сметката ми е закрита, отнема нещо като пет минути, след което дамата го подтвърждава и ръкописно и слага подпис отдолу.

Праща ме на касата, откъдето се очаква, че ще си взема остатъка по сметката и ще се сбогувам с техните услуги.
На касата чакам, чакам, чакам, но когато идва редът ми, идва и нова изненада. Касиерката взима документите, които й подавам, на които поне на три места пише за какво са, и ме пита: “И сега аз какво трябва да правя с това?”.

Успявам да се сдържа да не прихна от смях и резюмирам за какво стоя там. Тя казва “аха”, обръща се към компютъра и все така без да бърза за никъде (възхитителни служители, навярно ги обучават специално на това) трака нещо около пет минути още. Посяга към банкнотите, за да ми ги върне и изведнъж…изненада.
Връща ми документите и казва, че съжалява, но системата не й разрешава да тегли пари от тази сметка. Имало технически проблем.

Какво да правя, питам аз.
“Ами, върнете се при колежката, аз не знам какво да правя по-нататък”, е отговорът, който получавам.

Да, добре, мисля си аз и се обръщам към колежката, но тя вече обслужва други клиенти. Първо си мисля да изчакам пет минути. В това време се появява трета служителка и пита може ли да ми помогне. Обнадеждено й излагам случая, но тя вдига рамене и казва “А, ми аз не мога да помогна, изчакайте си при колежката, при която сте били отначало”.

Дотук упражнението беше отнело поне половин час. Реших да не чакам повече и да бъда по-нахална, така че се приближих до тази, обслужила ме отначало, извиних се за прекъсването и поисках да ми каже какво следва да се прави оттук нататък.
Служителката ме погледна с вездесъщия си празен поглед и каза “Ами нямам представа какъв е проблемът. Трябва да се обадя по телефона и да проверя. Изчакайте”.
Попитах колко ще се наложи да чакам, на което получих отговор “Не виждате ли, че имам клиенти (а аз какво съм?). В момента им преиздавам карта, не знам колко време ще отнеме.” (???)

Ядосах се и с вече по-висок тон настоях да ми каже колко точно трябва да я чакам, на което тя само вдигна рамене и ми даде пълен ignore.

Слава богу, че в този момент се завърнаха две обядващи нейни колежки, едната от която веднага се поинтересува какво става и дойде с мен до касата, след като й обясних за какво чакам. Там накара касиерката да опита отново, което й отне доста време, тъй като касиерката само настояваше, че системата не позволява теглене и не става.

В крайна сметка явно я убеди да опита отново, но на този епизод вече не можех да си прибера усмивката, понеже касиерката вдигна високо документите ми и попита колежката си “ама нали правилно въвеждам, нали това е номерът на сметката?”….

При втория опит касиерката ахна “Я, сега стана!” и след порядъчно мотаене най-сетне ми връчи банкнотите.
Другата служителка ми се извини, сякаш не колежките й, а тя самата ме е забавила 45 минути за такава дреболия.

Аз си тръгнах със скоростта на светлината и с обещанието пред себе си да не стъпя повече тази банка.

Честна дума, в такива ситуации все се сещам за една древна рубрика във вестник “Стършел”, озаглавена “Помощ, обслужват ме!”. 🙂

В заключение…

…Няма начин да не ви е направило впечатление, че това е най-дългият ми пост досега.

Поредното доказателство, че неприятностите са силен извор на вдъхновение. Мда.

(А иначе врагове, за които да се говори, си имаме много – от Swiss Properties, които здраво са решили да застроят Иракли и вече го правят, до милото родно МВР, което с дружни усилия от ДАИТС и зад щита на “държавата” са решили да се позабавляват на гърба на конституционните ни права, като ги нарушават, “за наше добро”. И въпреки че днес прочетох, че РИОСВ-Бургас е спряло строителството на Иракли, някак усещам, че нещата миришат на гнило от твърде много места…)

6 Comments

  1. batpep

    като гледам ква муза ти е дошла – бе що не си откриеш сметка в пощенска? па и обб и райфайзен си ги бива \w/

  2. ejjjik

    в интерес на истината не дочетох до края, но горният коментар ме разсмя 🙂

  3. Ani

    сладури такива…имам си банка, която все още не ме кара да мърморя…много 😉

  4. Миро

    Изглежда им е изискване за наемане на работа да си нямаш идея какво се случва. През лятото ходих да си превеждам такса за изпит и най близката банка беше Булбанк. Оказа се че за превеждането на 40 лева един час не е достатъчен, ако случайно е по сметка в друга банка. И освен това са нужни поне трима служители и 3-4 телефонни разговора. За да ме откажат да чакам накрая, да ходя да търся друга банка и да не стъпя повече в Булбанк.

  5. 5ar

    Лесно си се отървала. На мене ми закриха една Mastercard по грешка и ми издали друга без изобщо да я искам ! Той Пунчев планове гони !

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *