Закъсняло коледно
Ето ги и моите меденки.
По рецепта, препоръчана от Блу.
За съжаление остана само снимката, меденките ги изядохме. 
Два незабравими дни прекарах в кухнята на родния ми дом, с майка ми и баща ми, които се бяха превърнали в малки деца.
Часове наред се туткахме с боичките и с полепнали от захар ръце ги гледах как се караха кой коя сладка бил украсил и защо така, а не иначе. Беше…приказно. Домашно и коледно.
Тази Коледа баба ми отново ми липсва. Често мисля за нея, но по празници най-силно се усеща, че вече я няма.
Сладките щяха много да й харесат, сигурна съм.
Направих две дози, и по двете рецепти на Блу, всъщност, и въпреки всичко пак ми се сториха малко. (сигурно защото бяха адски вкусни).
Смятах да изпратя тази снимка вместо коледна картичка на познати и приятели, но понеже така и не стигнах до изпращането на картички, показвам ви я тук.
(за Георги Живанкин обаче съм запазила няколко - понеже си знам, че снимката няма как да го очарова. 
1 January 3rd, 2008 в 18:01
днес изядох последните 10-на меденки
вашите са много красиви
2 January 3rd, 2008 в 22:01
Хей, сестричке мила, тук в къщи има още меденки - ако искаш, ела и си хапни:)
3 January 6th, 2008 в 15:01
леле… страхотни са! Много много красиви и празнични
4 January 6th, 2008 в 20:01
В момента обмислям дали да не ги направя отново, че вече ми долипсваха…
Може да ги пробваш и ти, рецептата я има линкната в постчето.
5 January 7th, 2008 в 15:01
УАУ!!!
Прекрасни са, като от анимационно филмче. Колко ли време ти е отнело? А толкова бързо свършват
6 January 15th, 2008 в 19:01
А ти от къде знаеш, че обичам меденки, а???????????????????????????
7 January 15th, 2008 в 19:01
8 January 17th, 2008 в 20:01
ти, батюото, що не пишеш :-/
9 January 17th, 2008 в 22:01
нещо съм забравила къде съм си оставила музата…ама ще я потърся и като я намеря, ще я стисна здраво за гръцмуля и ще пиша…;-)
10 January 19th, 2008 в 10:01
да дойдем да помогнем в търсенето, що ли?
11 January 21st, 2008 в 02:01
Ха, Ани, да ти кажа не позна! Не само, че снимката няма как да ме очарова, ами и меденките, щото съм алергичен към меда и изпадам от него в кома.
Виж, една хубава торта обаче, бих си изял с такъв голям кеф. 
П.С. Както е почти три сутринта, как ме караш да стана и да награбя големият шоколад от кухнята и да го изям… простоооо… нямаш и идея!
12 January 21st, 2008 в 11:01
Хех, Георги, мерси - камък ми падна от сърцето, понеже и без това наскоро изядох и последната от сладките, а с твоята алергия имам чудесно оправдание и няма да страдам от излишни угризения.
Виж, по въпроса за тортите би трябвало да те пратя при simplyblue.wordpress.com - тя определено ги разбира тези работи по-добре от мен.
П.С. Изобщо не разбирам как може да имаш шоколад в кухнята, който да не е бил изяден на минутата
13 January 28th, 2008 в 00:01
Хах, ами какво да ти кажа?
Имам почти винаги нещо сладко в къщи, тъй-като мнооого обичам шоколад. Е, друг е въпросът, че в къщи се избиваме за сладко и почти всеки ден се купува в огромни количества.
14 January 28th, 2008 в 13:01
Ей, може ли някой закъснял следколеден блог пост?
15 January 29th, 2008 в 10:01
и аз чакам ли, чакам… и то не един, а няколко… ама…
16 January 31st, 2008 в 15:01
[...] I have to admit that these ones were not so tasty as the previous, but they were good, too. In their own way. I wondered if I have to decorate them and with what, [...]
17 February 1st, 2008 в 14:02
[...] би не бяха толкова вкусни като предишните, но все пак си ги биваше. Дълго се чудих дали да ги [...]