Закъсняло коледно
Ето ги и моите меденки.
По рецепта, препоръчана от Блу.
За съжаление остана само снимката, меденките ги изядохме. 😉
Два незабравими дни прекарах в кухнята на родния ми дом, с майка ми и баща ми, които се бяха превърнали в малки деца.
Часове наред се туткахме с боичките и с полепнали от захар ръце ги гледах как се караха кой коя сладка бил украсил и защо така, а не иначе. Беше…приказно. Домашно и коледно.
Тази Коледа баба ми отново ми липсва. Често мисля за нея, но по празници най-силно се усеща, че вече я няма.
Сладките щяха много да й харесат, сигурна съм.
Направих две дози, и по двете рецепти на Блу, всъщност, и въпреки всичко пак ми се сториха малко. (сигурно защото бяха адски вкусни).
Смятах да изпратя тази снимка вместо коледна картичка на познати и приятели, но понеже така и не стигнах до изпращането на картички, показвам ви я тук.
(за Георги Живанкин обаче съм запазила няколко – понеже си знам, че снимката няма как да го очарова. 🙂
днес изядох последните 10-на меденки
вашите са много красиви 🙂
Хей, сестричке мила, тук в къщи има още меденки – ако искаш, ела и си хапни:)
леле… страхотни са! Много много красиви и празнични 🙂
🙂 Добре дошла на сайтчето ми, sens-able.
В момента обмислям дали да не ги направя отново, че вече ми долипсваха…
Може да ги пробваш и ти, рецептата я има линкната в постчето.
УАУ!!!
Прекрасни са, като от анимационно филмче. Колко ли време ти е отнело? А толкова бързо свършват 😉
А ти от къде знаеш, че обичам меденки, а???????????????????????????
🙂 Не познавам много хора, дето да не обичат меденки…
ти, батюото, що не пишеш :-/
нещо съм забравила къде съм си оставила музата…ама ще я потърся и като я намеря, ще я стисна здраво за гръцмуля и ще пиша…;-)
да дойдем да помогнем в търсенето, що ли? 😀
Ха, Ани, да ти кажа не позна! Не само, че снимката няма как да ме очарова, ами и меденките, щото съм алергичен към меда и изпадам от него в кома. 😀 Виж, една хубава торта обаче, бих си изял с такъв голям кеф. 😛
П.С. Както е почти три сутринта, как ме караш да стана и да награбя големият шоколад от кухнята и да го изям… простоооо… нямаш и идея! 🙂
Хех, Георги, мерси – камък ми падна от сърцето, понеже и без това наскоро изядох и последната от сладките, а с твоята алергия имам чудесно оправдание и няма да страдам от излишни угризения. 😉
Виж, по въпроса за тортите би трябвало да те пратя при simplyblue.wordpress.com – тя определено ги разбира тези работи по-добре от мен.
П.С. Изобщо не разбирам как може да имаш шоколад в кухнята, който да не е бил изяден на минутата 🙂
Хах, ами какво да ти кажа?
Имам почти винаги нещо сладко в къщи, тъй-като мнооого обичам шоколад. Е, друг е въпросът, че в къщи се избиваме за сладко и почти всеки ден се купува в огромни количества. 🙂
Ей, може ли някой закъснял следколеден блог пост? 😉
и аз чакам ли, чакам… и то не един, а няколко… ама… 🙂
Pingback: molif | en » Cookies, Part Two
Pingback: molif | bg » Сладки с шоколад, втора серия
Pingback: Коледни сладки – репетиция 1-ва « Ankabanka's Blog