molif | bg

Преди доста време, може би повече от година и половина, един приятел ми показа сайт, правен от него.

Първото, което ми хрумна тогава, беше: “ама аз мога да нарисувам по-хубава тиква от тази”, и разбира се, побързах да му го кажа. Той каза “ами добре, нарисувай ми по-хубава” и така се появи този дребосък по-долу.

Приятелят хареса картинката ми, но не я използва. Аз пък наспамих с нея кого ли не, понеже исках да се изфукам колко съм добра.

А понеже днес в някои части на света празнуват Деня на Вси Светии, или иначе казано - Хелоуин, реших, че е подходящо да ви я покажа и тук.

Не зная дали този празник означава нещо за вас, но аз лично обичам тиквите, The Smashing Pumpkins и топлия оранжев цвят (като последното май е очевидно).

Толкова съм далеч от писането тук напоследък, а ми се пише, по дяволите…

Опитвам се да събера мислите си на едно място, засега безуспешно.
Да подредя някак нещата, които искам, наравно с онези, които трябва да правя…

Да кача толкова много неща тук, които са мои, лични, създадени от мен и които вярвам, че ще се харесат на шепата ми посетители…поне толкова, колкото си ги харесвам аз самата.

Довечера обещавам да пусна нещо за Хелоуин.

Дотогава ще споделя какво ми звучи в слушалките - това:

и това:

Споменах ли, че вече си имам таблет за рисуване? Не? Е, сега остава само да си открадна малко време, за да свикна с него. По-нататък ще разкажа повече за играчката и как вървят отношенията ни.

Май…когато нямам време за играчки от глина, хартия или плат, когато не успявам да рисувам…май тогава само музиката ми помага да се намеря.

А как е при вас?

Днес е моят рожден ден. 22 октомври
И макар че смятах да кача снимки на всички глинени фигурки, които стоят довършени и недовършени у дома, не успях.
Ще ги снимам по-добре и тогава, обещавам.

Октомври е любим месец и е пълен с празници за мен.
На девети Мишел също имаше рожден ден и през целия ден исках да го поздравя и от тук, но от работа не стигнах до това. Той обаче успя и днес ме поздрави от блога си.

Заради него в този дъждовен понеделник реших да сложа музика тук.

Това е моят поздрав към теб, Мишел, защото си ти и защото си прекрасен и единствен:

А за всички вас, приятели, поздравът е ето този:

…Този люлеещ се стол:

О, да, и ще си го направя.

А като го направя, обещавам да кача тук снимка, на която столът е в експлоатация.

(дизайнът е на Карлос Мота.)

Винаги се чудя що за човек трябва да си, за да си мяташ опаковките от чипс и вафли, незагасените цигарени фасове и прочие простотии където ти падне?

Като принос към каузата за по-чиста околна среда, искам да ви кажа само това:

Моля, изхвърляйте отпадъците си на предназначените за това места!

Ако няма такива, носете си боклучетата в джобче или пликче, докато намерите кошче.

Ако не може да бъде променен изцяло манталитетът, то поне навиците би трябвало да са променливи, стига да има желание за това.

Един боклук по-малко. Една чисто място повече. И не се иска кой знае какво усилие.

Рила.

Там се чувствам щастлива:-)