Най-после
След близо 30 години на сцената, R.E.M. най-накрая се решиха да издадат концертен албум.
Лично за мен - повод за радост, понеже любовта ми към групата е дългогодишна и непресъхваща.
Макар да имат великолепни видеоклипове (справки - тук), друго нещо си е да ги видиш на живо.
И понеже на мен това досега не ми се е случвало, този албум ми идва точно по мярка.
Омагьосващи са гласът, лицето и движенията на Майкъл Стайп, заради него R.E.M. си имат свое очарование и незаменимо сценично присъствие.
Цялото ми тийнейджърство премина по-леко благодарение на музиката, която слушах.
Признавам, R.E.M. заемат значителна част от това време. 
О, времена на широките карирани ризи с ужасно дълги ръкави и скъсаните дънки -
помня, че някъде тогава бях решила, че искам някой ден тази песен да звучи на погребението ми. Ама на 16-17 години такива мисли носят някаква особена романтика, после вече - не.
И черешката на тортата - така и така го ударих на спомени, ето едно видео, в което чичко Майк си припява с още един любим чаровник.
1 August 24th, 2007 в 12:08
Никви романтики с погребения и други подобни, моля!
Сега се позволяват само романтики с тиха нежна музика на лунна светлина!
2 August 24th, 2007 в 12:08
PS А R.E.M. руллват отвсякъде погледнато!
3 August 24th, 2007 в 12:08
Всяко нещо - с времето си.
А някои неща са отвъд времето
4 August 24th, 2007 в 12:08
PPS R.E.M. - Find The River — много хубава музика и клип!
5 August 24th, 2007 в 17:08
Благодаря за споделените музички
определено са ми любими, макар да не съм меломан като вас и да не ги разбирам много, много. музиките де
6 August 24th, 2007 в 17:08
хайде и аз PS
на Ния определено й харесаха
7 August 24th, 2007 в 23:08
страхотно, благодарЪ
в замяна на прекрасното чувство, което сподели, да ти разправя една история:
беше по времето когато нямаше ддс, интернет (то интернет си имаше, ама ние нямахме достъп) и сичко се сметаше в долари. та бате ти оди да гърби на едно място и.. абе изкара някъв презрян долар. и от един магазин на графа си купи страхотен ухер, а от едно павилионче, беше на “синьото” между бирариите, си взе… към двайсетина диска…
е тогава за първи път чух топлата романтика в гласа на майкъл стайп. и - странно - точно песничката за реката ме спечели
аз диска още си го пазя. от висококачествените унисонски ментета е..
дъ уърлд ис колапсинг..
а реката към океана върви.
8 August 24th, 2007 в 23:08
чакай и аз един послепис да турна:
майкъл стайп е много добър, но чини ми се, че най-удачната посмъртна музичка е адажиото на томазо албинони.
поне аз това съм си избрал за когато му дойде времето
на тоя етап де
9 August 25th, 2007 в 16:08
:-))) Хубава история, благодаря, че ми я разказа.
А за Албинони - ти по- към класиката отиде.
Ама айде стига само такива сме ги обсъждали, че на дневна светлина много мрачно изглежда…;-)
10 August 26th, 2007 в 20:08
И аз много харесвам both R.E.M и Албинони…
Тази версия на Man on the Moon не съм я слушал, ама оригиналът на Find the river ми е сред най-любимите парчета от Automatic for the people. А в следствие на този пост погледах доста клипове на R.E.M. в YouTube… 10x
П.С. Албинони всъщност е предкласика ;o)
11 September 14th, 2007 в 21:09
интересно… твърде често, след като привърша дневните задачки, сядам пред компа, тургам слушалките и цъквам на твоя линк
12 September 16th, 2007 в 15:09
[...] Published септември 16th, 2007 шипков мармалад този пост на молифчето ми напомни колко сме [...]