molif | bg

Този пост ме накара да си припомня следния текст:

“Много неблагоразумно животно е кучето, наистина.
То никога не счита за свой дълг да те пита дали си прав или крив, изобщо не го е грижа дали се издигаш или проваляш в живота; никога не пита дали си богат или беден, глупав или умен, грешник или светец.

Ти си неговият приятел.
Това е достатъчно за него и каквото и да става, в щастие или беда, в добро или зло, при почести или позор то ще ти бъде вярно, ще те утешава и пази, а ако се наложи, ще даде живота си за теб - неразумно, глупаво, предано куче!

Ах, стари и верни приятелю с умни и ясни очи, буден и жив поглед, който разбира всичко още преди да го е казал човек, знаеш ли, че ти си просто едно животно и нямаш разум?
Известно ли ти е, че онзи насмукан с джин простак, хей там, с мътния поглед, дето подпира уличния стълб, в интелектуално отношение стои неизмеримо по-високо от теб?

Наясно ли си, че всеки ограничен, плиткоумен и себелюбив лумпен, който преживява от мошеничества и шарлатании, който никога в живота си не е правил нещо хубаво или казал добро слово, в чиято глава освен долни и подли мисли и низки страсти друго няма, чиято всяка дума е лъжа и всяко действие измама, знаеш ли, че тези раболепни безгръбначни непрокопсаници (а такива като тях има милиони по света), знаеш ли, че всички тези отрепки те надвишават толкова много, колкото яркото слънце превъзхожда мъждукащата свещица - теб, смелото, доблестното, себеотрицателното животно?

Те са ХОРА, разбираш ли? А ХОРАТА са най-великите, най-благородните, най-умните и най-добрите същества в цялата вечна, безкрайна и необятна вселена. Всеки човек ще ти го каже.”

*Автор: Джеръм К. Джеръм

Този пост беше публикуван на Tuesday, August 7th, 2007 в 00:12 и се намира в категория Обща, Хапки от реалността. Можете да проследите коментарите към този пост чрез RSS 2.0 feed. Можете да оставите коментар, или trackback от вашия собствен сайт.