molif | bg

Жива съм. Просто не ми се пише напоследък, макар че определено има за какво.

На осми юни си отиде любимото ми куче Шейла - на съвсем почтената възраст от седемнайсет години и половина. Често са ме питали на колко е кученцето и никога не са ми вярвали, че е на толкова - може би защото беше голяма откачалка, пъргава, че и млада по дух.
Някой път ще разкажа повече за тази бандитка, сега само ще ви я покажа - ето я и нея, снимана преди около година:

Където и да е сега вярната й кучешка душа, дано е все така прекрасна и щастлива, каквато беше през всичките тези години.

Напоследък се завъртя луда въртележка от събития покрай Мишеловите приключения със Странджа протестите и разните му там призовки. Много коментари, медийно внимание и излишни нерви и вълнения. Радвам се, че покрай тази история се запознахме с Йовко и с Пейо, обаче.
И че неочаквано намерихме цял куп нови приятели.

А на мен ми се ходи на море. Почива ми се бре, хора. Някак ми е трудно да запазя сериозност в абсурдния поток от всекидневни дивотии, уморява ме.

Каня се от вече два месеца насам да кача нова музика, снимки на разни неща, измайсторени в близкото минало и по-наскоро от мен, а имам и някои нови идеи, които ми се ще да споделя…

Все още не съм се наканила да ъпгрейдна блога, горкичкия.
Редовен повод за разговори е “А ти няма ли да пишеш в блога си?”, на което отговарям с “А, да, утре” и то става като прочутото “маняна” на испанците…

Ще пиша по-често, обещавам - ето, още утре (шегичка ;-))

О, и понеже batpep се бил оплакал нещо, че не качвам музички, ето специален поздрав за него, за Мишел и за всички, които харесват Макс Пейн и Poets of the Fall - Late Goodbye. (не мога да устоя, ето още едно видео към същата песен, с повече кадри от играта )