Цветовете на есента
Вече е лято, при това доста горещо…Хората си мислят за море, а аз си ровя из снимките и попадам на разни неща…
…като това, и си мисля: защо да не споделя и тази снимка?
Листото е снимано на 5-ти октомври 2005, сутринта, на морето.
Обичам октомври, това е моят месец. Най-синьото небе, най-мекото, оранжево и особено слънце.
Цветовете са просто прекрасни… Не е чудно, че толкова артисти намират вдъхновение сред природата.
Но въпреки есенните спомени, като казах “море”… май ми се ходи на море!
Слънце, пясък и топла вода…
Никакви грижи, освен да не изгориш на слънце и къде ще се хапва вечерта.
На това му се казва “гладна кокошка просо сънува”…



1 June 21st, 2007 в 15:06
Листото е прекрасно, както и зеленото листо за фон
…някак си пасват чудесно:)
2 June 30th, 2007 в 12:06
Да, точно защото не всеки ден е лято, нито всеки сезон, точно по тази причина дали защото и топлото време като предзнаменование, дали чисто физически предусещайки така близката (и заслужена) почивка, “гладните кокошки” ставаме повече от една и винаги - с ясната цел това да е дори по-ползотворно.
3 July 2nd, 2007 в 16:07
невероятно е (сърцата също) :-*
бях се притеснила за дългото мълчание в блога ти… а за моренцето, ще разказваме на по бира
4 July 11th, 2007 в 17:07
Хм. Ако не знаех, че си просто зарината от работа, О
5 July 11th, 2007 в 17:07
О, Ани @ molif, щях и аз вече да се притесня от дългото мълчание в блога ти…
Все пак, бих се радвал, ако скоро пропишеш отново, а и последните ти снимки бяха впечатляващи и бих искал да видя още такива!
(please edit and merge comments, thx)
6 July 15th, 2007 в 15:07
ти пък откъде-накъде реши, че на морето има топла вода. че и сладка вода изобщо.
ахаа, вероятно визираш водата, която продават в магазините за по левче половинката :-Р
а за двете ти основни грижи имам два съвета: 1.ако денем спиш, а живееш нощем няма начин да изгориш, изпробвано е 2. за хапването няма какво да се чудиш, навсякъде е скъпо и некачествено; така или иначе ще имаш рядкото щастие след посещението на която и да било кръчма…
7 July 23rd, 2007 в 21:07
отново започнах да се притеснявам за мълчанието в блога ти
липсват ми постовете ти от които научавам много интересни и забавни неща, а и не само
мога да се обзаложа, че на батето му липсват обещаните дневни песнички