Музички и спомени
Днес ми е много леко на душата - цял ден ми се играе, научих се да правя хартиени звездички и тихичко си слушам тези сладури.
А на това попаднах случайно и някак текстът на песничката ме върна в детството…на онази незапомнена възраст, когато прекарвах ваканциите в работата на мама или татко, защото съм се случила от онези деца, които си нямат баба и дядо на село…
Различно беше в двете им работи. В музея при мама се губех по цели следобеди, беше като едно мълчаливо царство, в което можех да ходя навсякъде, някаква машина на времето за мен, отнесено хлапе.
Но още помня миризмата на канцеларията на татко, често ме водеше при работниците в цеха, където стружките около машините и огромните кранове ме привличаха като магнит…наоколо обикаляше мърлява котка, а после татко ме качваше на електрокара и обикаляхме целия район заедно…Хубаво беше. 
1 May 16th, 2007 в 14:05
Така, както го разказваш, сякаш се пренасям обратно във времето и виждам всичко с твоите очи
Хубаво е
2 May 28th, 2007 в 08:05
аз пък искам да ме научиш да правя хартиени звездички
3 May 31st, 2007 в 19:05
Точно по този начин, като усещане и набор от мило-въздъхнали спомени се чувствам и аз, но в малките библиотеки, книжарници (ex. Нисим) - точните места за цвето-разбиране и прилив към всичките сетива.
—
kinda magic