molif | bg

Днес ми е много леко на душата - цял ден ми се играе, научих се да правя хартиени звездички и тихичко си слушам тези сладури.

А на това попаднах случайно и някак текстът на песничката ме върна в детството…на онази незапомнена възраст, когато прекарвах ваканциите в работата на мама или татко, защото съм се случила от онези деца, които си нямат баба и дядо на село…

Различно беше в двете им работи. В музея при мама се губех по цели следобеди, беше като едно мълчаливо царство, в което можех да ходя навсякъде, някаква машина на времето за мен, отнесено хлапе.

Но още помня миризмата на канцеларията на татко, често ме водеше при работниците в цеха, където стружките около машините и огромните кранове ме привличаха като магнит…наоколо обикаляше мърлява котка, а после татко ме качваше на електрокара и обикаляхме целия район заедно…Хубаво беше.

Вместо на работа в този момент…искам съвсем други неща…

…искам си пухкавите поларени одеалца, сини на морски вълни и топли, с оранжево-кафяви и жълти маргаритки, и завита с едно-две от тях, да си лежа свита на кравайче на дивана, четейки някаква приятна книжка… до мен биричка (например туборгче или шуменско) и чипс - два вида: със сметана и лук и с люти чушлета…и така да заспя, когато първите капки дъжд започнат да барабанят ритмично по прозорците…