molif | bg

18 април, зала 1 на НДК. Mezzoforte.

Гиганти!!

Хич и не очаквах такава вълна, честно казано…но пък е най-хубаво да отидеш на концерт без големи предварителни очаквания.

Инструменталната част на група “Те” си свиреше приятно и правилно двайсетина минутки преди да излязат хедлайнерите, обаче с излизането си на сцената Мezzoforte вдигнаха класата на събитието с няколко етажа по-високо.

Исландци. Е, поне повечето. Това им било трето идване в София.
Направо не знам как сме ги пропуснали досега, но са огромни симпатяги и определено заслужават да бъдат чути, видяни и запомнени от всеки.

Бяха осем души на сцената, а сякаш един. Навярно защото ядрото на групата свирят заедно от 15-годишни, не знам.

Но е прекрасно и вдъхновяващо да ги видиш как се наслаждават на това, което правят, на лекотата, с която те завладяват.

Да, вярно е, че доста от нещата им у нас се асоциират с програмата на радио “Хоризонт”.
Но, да знаете от мен - не е случаен факт, че музиката на Mezzoforte е любима на музикалните редактори в БНР и то от години.
Хората там просто разбират от музика.

Много ми е трудно да пиша за концерт, защото никакви думи не могат да ви предадат атмосферата, в която зала 1 от зала се превърна в музикална кутия, в която хората дишаха, танцуваха и се хранеха с музика.

Как да опиша какво е чувството, когато музиката пренарежда цялата ти молекулна структура? Невъзможно!

Абсурдно ми е да запомня имената на всички членове на групата. Но няма да мога да ги забравя като впечатление, което оставят след себе си - след повече от два часа концерт те продължаваха да свирят и да изглеждат така, сякаш току-що излизат на сцената.

Ако някой си мисли, че е достатъчно да си пусне диск с музиката им вкъщи, дълбоко греши -Mezzoforte са радост не само за ушите, но и за очите.

Саксофонистът им танцуваше непрекъснато, ужасно атрактивен, докато свиреше - сякаш бе част от инструмента, и без това голям почти колкото него…

Единствената ми забележка е към НДК, естествено - имаше известни технически проблеми, които обаче музикантите пренебрегнаха с усмивка и накараха и нас да забравим, особено когато барабанистът (доста атрактивен, между другото) започна да свири с палките си на баскитарата на колегата си - просто виждаш как се забавляват, докато работят и как заразяват всичко наоколо с настроението си.

Към края на вечерта към групата се присъединиха Вили Стоянов и Мишо Йосифов и чилийският перкусионист Алфонсо Гаридо (той е свирил с AC/DC, Metallica и Iron Maiden). Човек не би помислил, че свирят заедно за първи път.

Няма да разказвам повече за концерта - който е бил там, надявам се е почувствал същото като мен.

Благодаря ви, Mezzoforte.

Всеки път сте добре дошли!

(ето и малко снимки от концерта )

Този пост беше публикуван на Saturday, April 28th, 2007 в 12:02 и се намира в категория In the mood, Музика. Можете да проследите коментарите към този пост чрез RSS 2.0 feed. Можете да оставите коментар, или trackback от вашия собствен сайт.