molif | bg

21 април, пак зала 1 на НДК. DePhazz!

Тук ми е още по-трудно да разказвам.

DePhazz са ми любимци от много години и не бях си и помисляла, че ще мога да ги видя и чуя на живо в София.

Предвид напоследък затегнатото ни положение с финансите, първоначалната ми нагласа към всякакви музикални събития гледам да бъде лишена от прекален ентусиазъм, за да не ми е мъчно, че не мога да отида.

Но - чудеса стават, а понякога сам си ги правиш.

Прекрасният Мишел се погрижи този път да имаме билети от по-рано, и макар че мозъкът му е нееднократно промиван с Death By Chocolate, Detunized Gravity и Daily Lama, знаех, че не очаква събитието с особено нетърпение, а по-скоро с чувството, че ще зарадва мен.

Съботата се оказа уморителен ден, на всичкото отгоре и работен.

И двамата отидохме в криво настроение, едва прикриващи умората и невъзможността си да превключим на разтоварващ режим.

Имахме хубави места в пети блок, но след първите пет минути се вдигнахме и слязохме пред сцената, защото това, което звучеше и се случваше на сцената, буквално ни издърпа от седалките.

Винаги, когато слушам тяхната музика, се пренасям в един свят на свобода, лекота и красиви цветове.

Сигурно сте ги слушали на запис. Всеки ще ви каже, че музиката им е въпрос на добър стил…

Но…

…за да ви накарам да разберете какво са DePhazz на живо, ще цитирам Мишел, който каза: “Тези хора трябва да уволнят звукозаписната компания, с която са работили досега. На диск музиката им е някак по-ненатрапчива, дори стерилна като звучене. Става за фон… Но на живо - на живо са истински гръмотевици и светкавици!”

Писна ми да чета едни и същи прекопирани статии навсякъде из мрежата - няма да ви описвам какво свирят и кои са музикантите, с които Пит Баумгартнер работи - ако искате да разберете за какво ви говоря, следващият път не пропускайте концерти като този.

Още с появата си Пат Епълтън вдигна градуса в залата - знаех предварително, че няма да видя Барбара Лар на сцената, но Пат и Карл Фриърсън направиха такъв спектакъл заедно и поотделно, че като с магнит привлякоха публиката в краката си.

Снимките няма да ви покажат всичко, но съгласете се, че е трудно да снимаш и да танцуваш едновременно.

В рамките на тези близо два часа, които продължи концерта, душата и тялото ми бяха свободни от оковите на ежедневието. Бяхме истински, живи, излъчващи и приемащи светлина.

Ако трябва да опиша “как беше концерта” с едно изречение, то е - DePhazz, направихте ме безкрайно щастлива! Искам отново и отново да преживея това!

P.S. За съжаление, трета част няма да има - изглежда ще пропуснем шоуто на Маркус Милър, както и Jarreau & Benson… съжаления изпитвам и за пропуснатия reunion на Babyface Clan в Blackbox, но няма как - най-вероятно следващ музикален пост ще има чак след концерта на Placebo.

(и ето и още снимки;-)

Този пост беше публикуван на Saturday, April 28th, 2007 в 14:07 и се намира в категория In the mood, Музика. Можете да проследите коментарите към този пост чрез RSS 2.0 feed. Можете да оставите коментар, или trackback от вашия собствен сайт.