molif | bg

През уикенда се разхождах из черно-белите спомени на YouTube, и докато се възхищавах на Фред Астер, Джийн Кели, Джинджър Роджърс и Сид Чарис, попаднах на Клейтън Бейтс.

Англоразбиращите могат да прочетат повече за него тук.
За останалите в резюме ще разкажа:

Бейтс е от изключително бедно семейство и по време на Първата световна война е работел във фабрика, където при спиране на осветлението стъпва не където трябва и се налага ампутация на левия крак, извършена на кухненската маса в дома му, поради сегрегацията на болниците (по това време е само на 12 години).
Въпреки това той осъществява желанието си да бъде танцьор и добива сериозна известност, участвал е в много тв шоута, танцувал е в най-големите нощни клубове (като Котън Клъб, например) и т.н.

Човекът е истинско вдъхновение.

Вижте го и вие, аз няма какво да коментирам повече.

Просто рисунка, направена малко преди да напусна предишната си работа.

Обичам да пътувам в света на рисунките и занимавките от глина, там е спокойно, никой за никъде не бърза и няма deadlines.

Пътувайки наслуки след неподредените си мисли, попаднах нейде из Мрежата на следния текст:

- Бъди достатъчно силен, за да се срещаш със света всеки ден.
- Бъди достатъчно слаб, за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам.
- Бъди щедър и великодушен към онези, които се нуждаят от твоята помощ.
- Бъди пестелив, когато задоволяваш нуждите си.
- Бъди достатъчно мъдър, за да знаеш, че ти не познаваш всичко.
- Бъди достатъчно глупав, за да вярваш в чудеса.
- Бъди готов да споделиш своята радост.
- Бъди готов да споделиш и своята скръб с другите.
- Бъди лидер, когато виждаш пътя, който другите са загубили.
- Бъди готов да последваш другите, когато стоиш в неопределеност.
- Бъди първият, който поздравява опонента си с успеха.
- Бъди последният, който критикува колегата, допуснал грешка.
- Бъди уверен, че не си се превил, ако си се спънал, правейки поредната стъпка.
- Бъди уверен в своята крайна цел, за да не тръгнеш по неправилния път.
- Обичай тези, които те обичат.
- Обичай онези, които не те обичат, тогава те могат да се променят.

P.S. Все това се опитвам, пък някак не винаги успявам… А пък хубавите думи са хубави, ама са само думи.

Спомняте ли си формацията Тибетски сърца?
Аз - добре. Жалко, че сега са забравени.
Новият проект на Николай Маджаров-Файчето (DJ Kikk) се казва The Lame Project и заслужава няколко добри думи.

Най-малкото защото се представят като open source music project, което е нещо ново, и ще разпространяват творчеството си напълно безплатно в интернет.

Одобрявам това от скромната си позиция на разглезен пират с вечно празни джобове и добри намерения, но и не само.
Чух нещата, качени на сайта им.
Прекрасна музика, подхожда на философски настроени меланхолици с романтична душевност (като мен), но така или иначе изглежда като проект с бъдеще.

Сетих се за още една родна група, която постъпва така с творчеството си - P.I.F.

Димо отдавна не се занимава само с групата, пише песни за други хора и има собствено студио.
Уважавам музикантите, които правят музика, защото не могат иначе, защото им идва отвътре.

Като Нуфри от Pyromania, R.O.B.T.F, Panican Whyasker, като Band of Mad Women, като Nassecomix, като Блуба-Лу.

Като Babyface Clan, каквито бяха, когато ги харесваха шепа хора, а останалите ги освиркваха, но те продължаваха да бъдат себе си (и още са, но вече като Imbeciles&The Poison Umbrella).

Такива хора създават музика и без това да е единствената им професия. (Няма такъв радиоводещ като Насо Русков и до ден-днешен.)

Защото за тях не всичко е пари, шоубизнес и евтина слава от кориците на списанията. Не е просто начин да задоволиш суетата си.

Музиката е начин на живот.

Извинявам се за пълната суша в този блог през последните дни.
Не е като да няма какво да кажа в свое оправдание, най-вече работата позорно ме отдалечава от това място.

Освен това ми предстои ъпгрейд на Wordpress, и колкото повече го отлагам, толкова повече бъгове излизат в сайта, като например това, че скриптчето за снимките спря да работи. Мдаа.

Все ми се искаше да кача снимки на нещата, които обичам да правя от глина. Направо е срамота, че вече от два месеца съществува този сайт, а нито веднъж не съм писала за тях.

Мнозина са виждали някои тези неща, не малко хора имат от тях в къщите си.
Истина е, че в последните няколко години твърде рядко намирах спокойствие и време да се занимавам с това, а обичам.

Натрапва ми се неприятното усещане, че съм поизгубила и умение, но въпреки това от няколко месеца насам бавничко се опитвам да си го възвърна.

Този котарак е малко грубичък и още недовършен, знам, обаче ми е много любим и си има история.
Глината, от която е правен, е особена, доста трудна за работа и непречистена. Открих я случайно на дъното на една пещера в Лакатник през лятото, подхлъзвайки се на ръба на подводното езеро.

Още имам от нея и макар да ме докарва до сълзи, защото се държи различно от тази, с която съм свикнала, твърдо съм решена да я използвам докрай.

В следващите няколко поста обещавам да сложа снимки и на по-стари неща, с някои от които дори мъничко се гордея.