molif | bg

Гледали ли сте филма Corpse Bride?

Горещо го препоръчвам на всеки, който понася мрачното чувство за хумор на режисьора Тим Бъртън – лично аз го обожавам.

Не много отдавна гледах това филмче и се влюбих не просто в историята, колкото в героите и начинът, по който са направени куклите. Да не говорим за музиката, която допълва визуалното съвършенство на тази модерна приказка.

Невероятно тънко се закачат и в диалога – например репликата:

“За какво ти е да се връщаш там горе (в света на живите), когато хората умират да дойдат при нас?”…

Много харесвам всички Бъртънови филми, но по мое мнение този е истински шедьовър, много по-добър и от Чарли и шоколадовата фабрика.

Мечтая си някога да работя като част от екип, който създава такива неща, като куклите за този филм с техните фини механизми и изразителни лица и фигури.

Може пък Бъртън да дойде да снима у нас, кой знае. Ако това стане, пишете ме сред доброволците за екипа.

Изпратиха ми един забавен тест с картинки. Можете да се пробвате и вие.

Аз излязох ето това – Easy Rider (ще ми се.)

Сигурно колкото пъти го прави човек, ще излиза различно, според настроението.

Но все пак е приятен и разсейва малко.

Отглеждам това растение от вече две години и нещо.

Татко му растеше в предишния ми офис и беше два пъти по-голям, но никога не съм го виждала да цъфти и мислех, че не прави такива неща.

И преди няколко дена зеленушката най-изненадващо взе, че цъфна с ето тези прекрасни цветове. Страшно му се зарадвах.

Изобщо не очаквах такъв подарък от него, харесвах си го и просто така, само листак.

Някой да знае случайно как се казва растението?

На този ден винаги изпитвам смесени чувства. Всички знаем колко измислен празник е Свети Валентин и че сякаш е денят не на влюбените, а на търговците на цветя, балони и плюшени сърца.
Но ако се позамисли човек, не са ли всичките ни празници малко или повече измислица?

Днес ми попадна новина за най-старата картичка за деня на влюбените.

Текстът, написан върху нея, гласи следното:

“My dear the Heart which you behold,
Will break when you the same unfold,
Even so my heart with lovesick pain,
Sure wounded is and breaks in twain.”

Някак ми се стори несправедливо към хората, които не знаят английски език, и ми хрумна превод на любовното послание:

“Скъпа моя, сърцето, което държиш сега
ще се пръсне, ако го разтвориш с ръка,
и моето болно е и страда така,
от любов е ранено и кърви от нега.”

Съзнавам, че не е най-хубавия превод, но ми дойде отвътре.

Честит празник на всички, които ценят любовта повече от самия повод.

Хах, нечовешко…Много е луд този.:-))

Преди няколко дни приятел ми изпрати линк към тези снимки. Велолифт.

Е, по-симпатична идея скоро не бях виждала. Зажаднялата ми за минимум градска толерантност байкърска душица трепна от вълнение.

Кога ли ще видя нещо подобно в София? Никога, правилно.

Странно защо най-простите и оригинални идеи все не се хващат на родна почва…

Ама е готино, нали?

О, най-после. Цели две седмици след концерта на Dublin City Workingman’s Band в София (26-ти януари, НДК, зала 2) се сетих да разкажа личните си впечатления от събитието (нещо като мини ревю).

Концертът беше поредният от многото културни събития в последните седмици, посветени на приемането ни в ЕС (взе да омръзва това, нали?).

Във фоайето културно ни посрещнаха с чашки Baileys и Bushmills, а първите двадесет минути нежно и ненатрапчиво свири и пя Лили Друмева с групата си Lilly of the West.

Атмосферата беше чудесна, но изобщо не можа да ни подготви за тайфуна, който последва – чудесните Workingman’s Band.

(more…)

Няма да повярвате, но тази сутрин получих e-mail в една от пощите ми, която беше маркирана :SPAM: от самия спамър!

Помислих, че може да е някаква шега… Отворих го от любопитство – такъв любезен спамър, си казах. Той (или тя) заслужават 5 секунди от моето време.

Забавното беше когато открих, че писмото, което в заглавието си предупреждаваше, че е SPAM, се оказа всъщност… SPAM!

(more…)

След като прекарах почти цялата минала седмица болна, мрачна и работеща, най-сетне си спомних, че имам блог.

В главата ми е пълно с идеи за нови постове, но някак само като застана пред компютъра, започвам да мисля за работа и цялото ми желание да пиша се изпарява.

Въпреки това не устоях на изкушението и сега публикувам този откъс (отворихте ли картинката?) от комикса Sinfest, за чието съществуване научих случайно от блога на Eneya.
Голяма беля стана с този комикс – за няколко дни разгледах всичко на сайта…направо ме беше зомбирал.

Но от всички герои някак най-симпатични ми станаха кученцето Pooch и котката Percival, сигурно защото точно техните отношения най-добре описват мирното съжителство на моето малко семейство.

Мишел, поздрав за теб.